дообсъдил съм

Речник на българския език

1. дообсъдил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дообсъдил съм е производна форма на дообсъдя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. дообсъдил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дообсъдил съм е производна форма на дообсъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).