дообсъдило е

Речник на българския език

1. дообсъдило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дообсъдило е е производна форма на дообсъдя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дообсъдило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дообсъдило е е производна форма на дообсъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).