дообсъдил
1.
дообсъдил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
дообсъдил
е производна форма
на дообсъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
дообсъдил —
мин. деят. св. прич. м. р.
дообсъдил
е производна форма
на дообсъдя (мин. деят. св. прич. м. р.).