дообсъди

Речник на българския език

1. дообсъди — сег. вр., 3 л., ед. ч.

дообсъди е производна форма на дообсъдя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. дообсъди — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

дообсъди е производна форма на дообсъдя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. дообсъди — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

дообсъди е производна форма на дообсъдя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. дообсъди — повелително наклонение, ед. ч.

дообсъди е производна форма на дообсъдя (повелително наклонение, ед. ч.).