дообсъдел

Речник на българския език

1. дообсъдел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дообсъдел е производна форма на дообсъдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дообсъдел — мин. деят. несв. прич. м. р.

дообсъдел е производна форма на дообсъдя (мин. деят. несв. прич. м. р.).