дообръснело

Речник на българския език

1. дообръснело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дообръснело е производна форма на дообръсна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дообръснело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дообръснело е производна форма на дообръсна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).