дообръснал

Речник на българския език

1. дообръснал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дообръснал е производна форма на дообръсна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дообръснал — мин. деят. св. прич. м. р.

дообръснал е производна форма на дообръсна (мин. деят. св. прич. м. р.).