дообразовало

Речник на българския език

1. дообразовало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дообразовало е производна форма на дообразовам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дообразовало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дообразовало е производна форма на дообразовам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дообразовало — мин. деят. св. прич. ср. р.

дообразовало е производна форма на дообразовам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. дообразовало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дообразовало е производна форма на дообразовам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).