дообработило

Речник на българския език

1. дообработило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дообработило е производна форма на дообработя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дообработило — мин. деят. св. прич. ср. р.

дообработило е производна форма на дообработя (мин. деят. св. прич. ср. р.).