дообработил

Речник на българския език

1. дообработил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дообработил е производна форма на дообработя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дообработил — мин. деят. св. прич. м. р.

дообработил е производна форма на дообработя (мин. деят. св. прич. м. р.).