дообработвал

Речник на българския език

1. дообработвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дообработвал е производна форма на дообработвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дообработвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дообработвал е производна форма на дообработвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дообработвал — мин. деят. св. прич. м. р.

дообработвал е производна форма на дообработвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дообработвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дообработвал е производна форма на дообработвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).