дооблякъл

Речник на българския език

1. дооблякъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дооблякъл е производна форма на дооблека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дооблякъл — мин. деят. св. прич. м. р.

дооблякъл е производна форма на дооблека (мин. деят. св. прич. м. р.).