дооблякло

Речник на българския език

1. дооблякло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дооблякло е производна форма на дооблека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дооблякло — мин. деят. св. прич. ср. р.

дооблякло е производна форма на дооблека (мин. деят. св. прич. ср. р.).