дооблякла

Речник на българския език

1. дооблякла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дооблякла е производна форма на дооблека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дооблякла — мин. деят. св. прич. ж. р.

дооблякла е производна форма на дооблека (мин. деят. св. прич. ж. р.).