дооблечало

Речник на българския език

1. дооблечало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дооблечало е производна форма на дооблека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дооблечало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дооблечало е производна форма на дооблека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).