дооблечал

Речник на българския език

1. дооблечал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дооблечал е производна форма на дооблека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дооблечал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дооблечал е производна форма на дооблека (мин. деят. несв. прич. м. р.).