доносничил съм

Речник на българския език

1. доносничил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

доносничил съм е производна форма на доноснича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. доносничил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

доносничил съм е производна форма на доноснича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).