доносничил си

Речник на българския език

1. доносничил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доносничил си е производна форма на доноснича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. доносничил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доносничил си е производна форма на доноснича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).