доносничило

Речник на българския език

1. доносничило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доносничило е производна форма на доноснича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доносничило — мин. деят. св. прич. ср. р.

доносничило е производна форма на доноснича (мин. деят. св. прич. ср. р.).