доносничил

Речник на българския език

1. доносничил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доносничил е производна форма на доноснича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доносничил — мин. деят. св. прич. м. р.

доносничил е производна форма на доноснича (мин. деят. св. прич. м. р.).