доносничело

Речник на българския език

1. доносничело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доносничело е производна форма на доноснича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доносничело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доносничело е производна форма на доноснича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).