доносничели

Речник на българския език

1. доносничели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доносничели е производна форма на доноснича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доносничели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доносничели е производна форма на доноснича (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).