доносвал

Речник на българския език

1. доносвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доносвал е производна форма на доносвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доносвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доносвал е производна форма на доносвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доносвал — мин. деят. св. прич. м. р.

доносвал е производна форма на доносвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. доносвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доносвал е производна форма на доносвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).