донизала

Речник на българския език

1. донизала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

донизала е производна форма на донижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. донизала — мин. деят. св. прич. ж. р.

донизала е производна форма на донижа (мин. деят. св. прич. ж. р.).