донапълнил

Речник на българския език

1. донапълнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

донапълнил е производна форма на донапълня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. донапълнил — мин. деят. св. прич. м. р.

донапълнил е производна форма на донапълня (мин. деят. св. прич. м. р.).