донапълнело

Речник на българския език

1. донапълнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

донапълнело е производна форма на донапълня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. донапълнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

донапълнело е производна форма на донапълня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).