донапълнел

Речник на българския език

1. донапълнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

донапълнел е производна форма на донапълня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. донапълнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

донапълнел е производна форма на донапълня (мин. деят. несв. прич. м. р.).