донапълвал

Речник на българския език

1. донапълвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

донапълвал е производна форма на донапълвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. донапълвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

донапълвал е производна форма на донапълвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. донапълвал — мин. деят. св. прич. м. р.

донапълвал е производна форма на донапълвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. донапълвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

донапълвал е производна форма на донапълвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).