донаместил си

Речник на българския език

1. донаместил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

донаместил си е производна форма на донаместя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. донаместил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

донаместил си е производна форма на донаместя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).