донаместило е

Речник на българския език

1. донаместило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

донаместило е е производна форма на донаместя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. донаместило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

донаместило е е производна форма на донаместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).