донаместили

Речник на българския език

1. донаместили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

донаместили е производна форма на донаместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. донаместили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

донаместили е производна форма на донаместя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).