донаместил

Речник на българския език

1. донаместил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

донаместил е производна форма на донаместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. донаместил — мин. деят. св. прич. м. р.

донаместил е производна форма на донаместя (мин. деят. св. прич. м. р.).