донаместели

Речник на българския език

1. донаместели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

донаместели е производна форма на донаместя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. донаместели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

донаместели е производна форма на донаместя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).