донаместел

Речник на българския език

1. донаместел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

донаместел е производна форма на донаместя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. донаместел — мин. деят. несв. прич. м. р.

донаместел е производна форма на донаместя (мин. деят. несв. прич. м. р.).