донамествал

Речник на българския език

1. донамествал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

донамествал е производна форма на донамествам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. донамествал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

донамествал е производна форма на донамествам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. донамествал — мин. деят. св. прич. м. р.

донамествал е производна форма на донамествам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. донамествал — мин. деят. несв. прич. м. р.

донамествал е производна форма на донамествам (мин. деят. несв. прич. м. р.).