донадел

Речник на българския език

1. донадел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

донадел е производна форма на донадя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. донадел — мин. деят. несв. прич. м. р.

донадел е производна форма на донадя (мин. деят. несв. прич. м. р.).