донагласил

Речник на българския език

1. донагласил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

донагласил е производна форма на донаглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. донагласил — мин. деят. св. прич. м. р.

донагласил е производна форма на донаглася (мин. деят. св. прич. м. р.).