домъчняло

Речник на българския език

1. домъчняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

домъчняло е производна форма на домъчнея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. домъчняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

домъчняло е производна форма на домъчнея (мин. деят. св. прич. ср. р.).