домъчнявало

Речник на българския език

1. домъчнявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

домъчнявало е производна форма на домъчнявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. домъчнявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

домъчнявало е производна форма на домъчнявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. домъчнявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

домъчнявало е производна форма на домъчнявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. домъчнявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

домъчнявало е производна форма на домъчнявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).