домъчнявал

Речник на българския език

1. домъчнявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

домъчнявал е производна форма на домъчнявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. домъчнявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

домъчнявал е производна форма на домъчнявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. домъчнявал — мин. деят. св. прич. м. р.

домъчнявал е производна форма на домъчнявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. домъчнявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

домъчнявал е производна форма на домъчнявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).