домитахте

Речник на българския език

1. домитахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

домитахте е производна форма на домитам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. домитахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

домитахте е производна форма на домитам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).