домитаха

Речник на българския език

1. домитаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

домитаха е производна форма на домитам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. домитаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

домитаха е производна форма на домитам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).