домиляла

Речник на българския език

1. домиляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

домиляла е производна форма на домилея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. домиляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

домиляла е производна форма на домилея (мин. деят. св. прич. ж. р.).