домилял

Речник на българския език

1. домилял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

домилял е производна форма на домилея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. домилял — мин. деят. св. прич. м. р.

домилял е производна форма на домилея (мин. деят. св. прич. м. р.).