домилявал

Речник на българския език

1. домилявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

домилявал е производна форма на домилявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. домилявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

домилявал е производна форма на домилявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. домилявал — мин. деят. св. прич. м. р.

домилявал е производна форма на домилявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. домилявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

домилявал е производна форма на домилявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).