домилели

Речник на българския език

1. домилели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

домилели е производна форма на домилея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. домилели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

домилели е производна форма на домилея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).