домиели

Речник на българския език

1. домиели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

домиели е производна форма на домия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. домиели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

домиели е производна форма на домия (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).