домиела

Речник на българския език

1. домиела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

домиела е производна форма на домия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. домиела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

домиела е производна форма на домия (мин. деят. несв. прич. ж. р.).