дометяла

Речник на българския език

1. дометяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дометяла е производна форма на домета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дометяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

дометяла е производна форма на домета (мин. деят. несв. прич. ж. р.).