дометете

Речник на българския език

1. дометете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

дометете е производна форма на домета (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. дометете — повелително наклонение, мн. ч.

дометете е производна форма на домета (повелително наклонение, мн. ч.).